Запознайте се с Ангелина Илиева и нейното вълшебно творчество. Внимавайте само да не ви омагьоса... много.
"... (в Родопите фолклорът) е все още част от средата – направо си е във въздуха и можеш да го дишаш. За мен връзката с фолклора е нещо, което имам по рождение..."
Нека да почнем по-отдалеч, например, да те попитаме кога започна да пишеш?
В първи или началото на втори клас, не мога да си спомня точно. Написах приказка, илюстрирах я с рисунки и оформих самоделна книжка. Занимавах се с тия дейности в час. Понеже аз мога да чета от много малка, дори нямам ясни спомени кога и как съм се научила да чета, затова в началното училище ми беше скучно, пречех на другите деца и имаше договорка с родителите ми да си нося някакви неща в училище, да се занимавам. Четях си, рисувах си и в някакъв момент съм решила да си направя собствена книжка.
Запомнила съм случая само защото учителката ме спипа, взе книжката и я заразнася по другите класове да я показва на колегите си и да ме хвали, стана суматоха. Иначе вероятно нямаше да си спомням как съм започнала.
Какво се промени през годините?
Като се замисля, единственото, което не се е променило, е че все още много се учудвам и се притеснявам, ако настане суматоха около това, което съм написала. Иначе всичко друго се промени. Литературата ми стана специалност, а писането – един вид професия, всичко, което съм работила през годините, е било свързано с писане.
Творчеството ти е изключително свързано с българския фолклор, от къде е този твой интерес или може би любов?
Ами, знаеш ли, може би „интерес” не е най-точната дума, защото човек се предполага да развива интереси към неща, които са му външни и непознати. Родена съм в малко градче в Родопите – там фолклорът не е екзотика и не е област, за която човек научава в библиотеките. Там той е все още част от средата – направо си е във въздуха и можеш да го дишаш. За мен връзката с фолклора е нещо, което имам по рождение.
Разкажи ни нещо повече за този фолклор, може би някоя легенда, която те е грабнала?
Страхувам се, че това може да се окаже един ужасно дълъг разказ. :)
Ще споделя един спомен от детските си години. Когато бях малка, на Гергьовден, много рано сутринта, баба ме събуждаше и ми правеше знак да мълча – не трябваше да проговарям нито дума. Отивахме в градината зад къщата и там събирах росата от цветята и тревата и си миех с нея лицето. За да съм хубава и здрава и да ми се махнат луничките. Лунички си имам и до днес обаче, изглежда нещо съм объркала магията. :)
(Хих, кой знае..) А имаш ли и друга любима култура, от която черпиш вдъхновение?
Да, фантастичната култура. Един от нейните изследователи, професор Мартин Баркър от Университета на Уелс, я определя като споделени хоризонти на въображението – споделени във и през различните култури. Това е култура, основана на общуване, въображение и творчество, която е наднационална, извън времето и пространството, обединяваща.
Кое е най-трудното, когато си фантастичен писател в България?
Няма нищо трудно в това да бъдеш фантастичен писател в България, всъщност е едно прекрасно занимание, което може да донесе много радост и удовлетворение. Лично на мен ми донесе и много скъпи приятели. Така че, ако някой иска да опита, а се притеснява, нека опитва смело – лесно е и е много забавно.
Виж сега, ако човек храни амбиции за пари и слава, тогава е точно толкова трудно, колкото и във всяка друга област, в която човек има такива амбиции, нито повече, нито по-малко. Аз нямам такива амбиции, затова и нямам никакви проблеми с писателската си дейност. Пиша, когато искам и както на мен ми харесва, повечето ми разкази са свободно достъпни за четене в интернет - johanvladimir.com. А ако някой ги прочете и хареса, давам интервюта. :)
А работиш ли по нещо в момента?
В момента се занимавам с много неща едновременно, но те са свързани с основната ми работа като изследовател в БАН – да изучавам хората и света около себе си. Опитвам се да ги разбера, а после и да ги обясня на другите. Пиша предимно академични или научно-популярни статии. Няма голяма разлика с писателската ми дейност, продължавам да разказвам истории и да се надявам, че някой ще ги прочете. Така че всъщност не съм спряла да пиша, само съм сменила езика на написаното. Ако някой ден ми се стори, че академичният език не ми е достатъчен, ще посегна пак към фантастичния.
Ние тайно *;)* знаем, че участваш в ЛАРП-събития тук и в чужбина, с какво те привлече този вид забавление?
Ларп игрите са вид интерактивно творчество, предимно във фантастичните жанрове – за един фантатичен писател, който обича да общува, те са като валериана за котката. За мен привлекателна е също артистичната страна на ларп игрите, която ги сближава с импровизационния театър. Театърът е стара моя любов, дори завърших театрална режисура навремето.
Театрална режисура? И какво стана?
Ами, имам диплома. Не съм работила в театър, ако за това питаш, нито съм имала такива намерения. Учих го, защото ми харесваше. Сега знам доста неща за театъра и когато ида да гледам представление, виждам повече детайли и разбирам по-добре случващото се на сцената.
Това е страхотно според мен. Да учиш нещо не за да го работиш, а защото ти е интересно. :)
Вече сме към края на интервюто, та ако желаеш да споделиш нещо друго на читателите ни, сега е моментът. :)
Сега трябва да кажа нещо много умно и извъртяно, а пък нищо не ми хрумва. Ти какво, за последен път ли ми вземаш интервю?
Аа, не, да се надяваме не. :)
Коментирай от FB/G+ профил