Интервю с авторката на "Забравената песен" и едноименната група, от чиито песни са се родили Историите за земите на Аегония
Усетете магията на този свят, прочетете за силата на вдъхновението, за това как заедно може да се създаде едно красиво произведение...
И така, нека започнем от по-отдалеч, как се роди групата?
Аегония е основана от Неа Станд и Николай Николов.
От дълго време свирим в една група (наречена Харамия), но тъй като останалите членове на групата са много заети, репетициите бяха просто събиране два-три пъти месечно за удоволствие. Напоследък започнахме да се събираме още по-рядко. Но заради желанието ни да се занимаваме с музика по-сериозно решихме да започнем проект отделно от Харамия. Освен това стилът на Харамия не е готик метъл, а ние искахме да свирим именно в този стил.
И така започнахме да композираме песните от първия албум на Аегония - Забравената песен.
Тъй като дълго време нямахме барабанист, в края на миналата (2011) година решихме да направим песните в акустичен вариант, без барабани. Така започнахме да репетираме с басиста ни Наско и други приятели-китаристи. Когато в началото на тази година ни поканиха да участваме на АртФест Багри, решихме, че е крайно време да си намерим барабанист. Всички ни казваха, че това е много трудно, че барабанистите са кът и ще ни е почти невъзможно да намерим някой, който да има времето да свири с нас. Но това не ни разколеба и решихме да опитаме. Разпратихме съобщение до много от приятелите и познатите ни, че търсим барабанист, сериозен човек, който харесва музиката на Аегония и има време за репетиции. За наш огромен късмет още на втория ден от търсенето ни ни свързаха с Росен Паскулов - Смит, който, както се оказа, доста харесва точно този стил музика. И така се срещнахме и започнахме да се подготвяме за фестивала, а в съвсем близко бъдеще ще подновим и записите на албума.
Как се появи първият текст, ако не се лъжа на Rain of tears?
В началото нямахме конкретна идея какво ще свирим и карахме на импровизации. Всъщност първата песен, която се появи, е "Restless mind". Тя беше готова като музика още в края на 2010 г., но текстът й не беше довършен. Знаеха се само първите два реда, които Ники измисли - "Restless mind, Restless illusion". Както се оказа по-късно и този текст намери мястото си в цялостната картинка. Отделно от нея имаме записани още доста кратки идейки с акустична китара и цигулка и без вокали, в стил по-различен от този на Аегония, които за момента не сме използвали в нито една песен. Няколко месеца по-късно, вкъщи на акустична китара и цигулка засвирихме началото на "Rain of tears". Никой от нас не беше композирал вокали до момента, нито имахме опит с пеенето, но вече бяхме решили да започнем да се развиваме в тази посока, затова Неа започна да пее някакъв текст, без предварително да сме го мислили, и ето какво се получи:
Wanting more of it and never finding
Oh, she'll come
…
Аnd the sun will shine, and the rain will fall upon
Тhose who wait in tears, stand in silent pain...
Нямахме представа за какво точно се пее, но записахме идеята, за да не я забравим. Кратко време след това Неа измисли началото на With the mists she came. В нея се пее:
With the mists I'll come, with the wind I'll go
And you'll never see me again.
...
Oh, human, don’t try to break me, there’s no need to do that.
Don’t waste your time and your powers, for I’m already broken inside.
Казахме си: Хмм... тук има нещо... В предишната песен се пее “Oh, she'll come”, а в тази: “With the mists I'll come“, може би се разказва за един и същи човек? От същата песен се появи и идеята за камъка на ветровете:
Go to the old fir-tree forest.
Follow the river, up to its spring.
Under the roots and the waters,
you'll find a box, inlaid with a ring.
And there lies the magical stone...
Разбрахме, че текстовете на песните са свързани в една обща история. Всичко това за нас беше много вълнуващо! И така, всяка нова песен разкриваше още елементи от цялостната история. Продължихме да пишем песни и така нови и нови неща ни се разкриваха, докато накрая тя доби завършен вид. Тогава Неа я записа като книга.
Песента "Gone" е напълно готова, нали? А другите кога да ги очакваме? :)
Забравената песен ще включва дванадесет песни. Осем от тях са напълно готови като музика и текст, а по останалите четири имат да се уточняват още някои неща, но и те са почти готови като композиции. Първата песен, която започнахме да записваме, беше Gone. Тя е готова като демо запис, но с електронни барабани, тъй като когато правихме записа миналата година, все още нямахме барабанист. Съвсем скоро, обаче, ще й направим нов запис, този път с истински барабани, ще запишем и останалите парчета. На този етап записите отново ще бъдат направени в нашето домашно студио и ще бъдат демо, но се надяваме да постигнем сравнително добро качество на звука. Какво ще се случи по-нататък - само бъдещето ще покаже :).
Ще има ли в албума и инструментали, както отначало сте замисляли?
Най-вероятно първата и последната песен, които са интро и аутро на албума и са по-кратки, ще бъдат инструментални.
А албумът ви дали ще следва вече написаната история от Неа Станд или ще се отклони от книгата?
В случая по-скоро може да се каже, че книгата следва албума, тъй като музиката беше преди книгата :). Да, те са взаимно свързани и се допълват, разказват ед на и съща история.
(към Неа Станд:) Малко прескочихме историята на книгата, та нека се върнем една крачка назад: ще ни разкажеш ли малко повече за книгата, която написа?
Както споменахме и по-горе, книгата разказва същата история, за която се пее в песните от албума "Забравената песен". Лично аз я възприемам като легенда. Атмосферата в книгата е доста приказна, същото настроение сме се опитали да предадем и в песните. Не се възприемам точно като автор на книгата, а по-скоро като човекът, записал я на хартия, тъй като цялата история някак си се пишеше и се разкриваше сама, без особена намеса от моя страна. Аз просто свирех и чаках да видя какво ще се случи :). Планираме да направим и представяне на книгата, вероятно в началото на юни месец, което ще включва и музика на живо...
Мислиш ли за продължение вече?
Да, има доста идеи за втора част и вече я започнах. Но, за да мога да пиша, ми трябва свободно време, трябва да мога да се потопя в атмосферата на книгата, за да мога да я предам с думи. Тъй като свиренето и писането за мен са хоби, на което се отдавам в извън работно време, не мога да кажа кога точно ще мога да я завърша. Зависи от вдъхновението :).
Снимки: Емо, Калоян
Коментирай от FB/G+ профил