Сподели с приятели:

„Често не можеш да познаеш злото, защото то има най-обикновеното лице на света“

Признавам си, Калоян е един от любимите ми български автори. Първата ни „среща“ беше във втория конкурс за фентъзи разказ, който организирахме от Фентъзи ЛАРП Център, на тема "Магията на пролетта" с разказа му "Ех, пролет е и love is in the air". И оттогава участва във всеки от конкурсите, което ме кара да очаквам с нетърпение всеки път неговия мейл с нова неразказана, вълнуваща история...

Творбите му, които съм чела, са фентъзи, със силно застъпен хумор. Затова разбирате изненадата ми, когато разбрах, че е издал криминален роман. Реших да му се доверя. Не съм запален почитател на кримките и единственото, което ме накара да взема книгата, беше, че именно той я е написал. Преди време, когато имах повече свободно време, избирах книгите по жанрове и от фентъзито се сдобих с цели поредици, част от които дори не довърших. Сега се доверявам основно на името на автора, за предпочитане български, и препоръки на приятели. Пък и исках да разбера дали ще има от неговия типичен хумор, дори и в такъв тип книга.

Нямаше.

Книгата е толкова... истинска. Ако трябва да избера една дума, то това е. Истинска.

Историята е без излишната екзотика и невъзможни открития тип „От местопрестъплението“. Още в началото разбираш, че се развива в България, и по-точно Велико Търново, а участващите лица са българи, сякаш от плът и кръв (а дали наистина не са?). Калоян е студент по право трети курс, живее под наем със съквартирантка, Радостина, а през свободното си време изпълнява малки поръчки – дали да намери изчезнало куче, забравена студентска книжка, или да влезе с взлом в нечий апартамент, за да изтрие видеозапис, уличаващ някое момиче в... неща, които не бива да се показват. Допреди три години Калоян е живял в Германия – време, което иска да забрави, но то не иска да бъде забравено. Истории от тогава ни се разкриват малко по малко, откъслечни спомени, които Калоян се опитва и донякъде успява да зарови в дебрите на ума си. Докато не се наема да изпълни една на пръв поглед невъзможна поръчка за изчезнало преди година момиченце.

„Какво да престана, Калояне? Да ти припомням какво си правил в не чак толкова далечното минало? Да не би да мислиш, че като му обърнеш гръб и се преструваш, че нищо не се е случило, ще го забравиш? Не, Калояне, нещата никога не са толкова лесни. Миналото те помни и никога няма да те забрави колкото и да бягаш от него. То винаги ще те настига... дори днес. Кажи ми, какво смяташ да направиш на Павел? Да си поговориш с него, за да изясните различията си? Не! Ти искаш да го смажеш от бой, както направи с Олесандър. Не защото трябва, а защото можеш...“

Може би това, че имам удоволствието да познавам автора Калоян и лично, ми помогна да съпреживея книгата. И така да е, силно препоръчвам романа на хората, които имат нужда от приземяване. Няма да откриете невъзможно забъркана история, която да ви изненада с невероятни обрати. Ще откриете красива любов, ще разпознаете обикновеното лице на злото в привидно „обикновени“ хора и историите на демоните от миналото, които продължават да стоят в крайчеца на окото, чакащи само да залитнете и да ви превземат.

Всеки сам намира начин да се справи с тях – дали става аматьор детектив, както е главният герой Калоян, или аматьор художник, обрисуващ демоните в картини...

Колко демони криете в себе си и как се справяте с тях, колко може да им се доверите, да ги игнорирате ли или да ги приемете като спътници по пътя си, които може да използвате? Няма правилно решение...

Демоните не променят външността на хората, не ги правят гротескни същества, не. Те се крият зад обикновено лице, прилична работа, прилично семейство, никакво криминално минало.

А сега... сега се оглеждам в хората около мен, мислейки си какво може да крие тяхното обикновено лице.

Автор: Тиана

Едно от местата за закупуване на книгата е тук.

Подходящо:

Сподели с приятели:

Добавете коментар