Или казано иначе - една космическа приключенска пукотевица :)
Хващам се за заглавието и веднага питам – какъв е залогът? :Р
Космически, разбира се! При това в буквалният смисъл. Но за да научи повече, читателят трябва да прочете книгата. ;)
Какво могат да намерят читателите в романа – кораби, битки, интриги, политика, частица любов може би?
Битки има в доволно количество. Космически кораби, или звездолети, както предпочитам да ги наричам, също има, макар да се появяват на сцената по-късно.
Колкото до интрига и политика, в романа има няколко "социални маневри", но те не са на преден план в сюжета; читателят-любител на макиавелиански тактики и средства ще трябва да потърси другаде подобни развития.
Други неща, които могат да бъдат открити между страниците на романа, са роботи, кибернетични импланти, пост-апокалиптична разруха, другорасови пришълци и етеристи - индиви, които могат да манипулират реалността чрез волята си. Романът загатва и за още неща, но те вече ще присъстват в други книги.
Накрая, относно частицата любов - има я, макар и само под формата на две малки искри - едната угасваща, а другата... няма да издавам.
От къде черпиш вдъхновение?
Краткият отговор - отвсякъде. Всички книги, които съм прочел, всички филми, които съм изгледал, всички видео игри, които съм изиграл, всички истории, които съм изслушал - всичко ми служи за вдъхновение, независимо дали е част от реалния живот, мечтан блян в нечие съзнание, или текст, надраскан със спрей върху стена. Също така разполагам и с най-ценният извор - собственото ми въображение.
Кога се роди идеята за историята?
Ааа... всъщност цялата работа относно романа е доста мътна. Всичко започна в края на 2011-а, когато влязох във форума на Човешката библиотека да понадраскам някой и друг ред, с идеята да получа коментари как ми се получава прозата. Разполагах с богат свят, който беше в разработка от доста години и реших да поместя кратките си писания в него. Моделирах набързо персонаж и локация, започнах да пиша... и продължих. В началото нямах дори представа, че пиша роман; беше просто упражение. Но постепенно действието се натрупваше, сюжетът се развиваше, а няколко души от форума проявяваха силен интерес как продължават нещата нататък. И аз... ги продължих.
Така разбрах, че пиша роман, след като бях изписал около дванайсет глави. Останалото е история. :)
Кой е любимият ти герой?
Гакар, защото е драксат. Драксатите са любимата ми раса в Стелария и са мой личен "pet project", както е западният израз. Мога да говоря с часове за тях.
Иначе, веднага след фаворита, е Текс Кърк - той е главният протагонист в романа и все пак всичко започна от него.
"От дълбините изплува смътно познат силует. Имаше авторитетна осанка, обаче същевременно изглеждаше някак си пречупен. Не различавах чертите или формата, но нещо ми подсказваше, че фигурата е той, и че го познавам. Думите му дойдаха неочаквано и се разляха в мрака:
– Ще го намериш."
А любимата ти сцена? :)
Хмм, това е труден въпрос. Всяка една сцена съм я писал с кеф и следователно ми любима. Единственият начин да ги сравня е по фактор "епичност"; само тогава имам обективно мерило. ;)
Но ако трябва да избера конкретна сцена, която най-много ми харесва, бих казал, че това е моментът, в който се появява драксатът Гакар - винаги съм искал сцена, където страховито чудовище се появява... не за да подгони останалите персонажи, а да ги спаси.
"Изведнъж, вихър сякаш се спусна върху бойците на Ордена. Само така можех да опиша последвалата ситуация. В единия момент трима бойци вдигаха оръжие, в следващия лежаха на земята премазани. Другите извикаха и хаотично насочиха автоматите си. Нокти светнаха в полумрака на галерията и кръв потече от още бойци, пищящи или хъхрещи. Автомати проблеснаха, техният трясък оглушително разкъса затвореното пространство. Кости с пукане бяха строшени и могъщо ръмжене се надигна над общата какафония."
Може ли да опишеш романа си в... 5 думи?
Яко пукотевица, плюс щипка приключение. :D
От къде можем да си купим книгата?
Книгата я има на разположение в електронния магазин Ozone.bg, както и в книжарниците Booktrading и Гринуич.
Можете също така да я закупите и директно от издателството, предполагам, че така ще получите отстъпка.
Благодаря ти за това интервю! Ако съм изпуснала нещо да те попитам, тук е моментът да го споделиш :)
Е, на раздяла мисля да използвам култовия лаф на Батето: "Не е важно да прочетете книгата, важното е да си я купите!" :D
Сега, по-сериозно: книгата ми е дебютен роман и като такъв съзнавам, че вероятно ще разполага с разни пропуски и недостатъци. Обаче искрено се надявам, че читателите ще открият нещо между страниците, което да им хареса. Дори да е само мимолетно забавление за няколко следобеда, аз пак ще съм щастлив.
Иначе моята цел отдавна я постигнах - да напиша книга, която мен лично да ме кефи и да си я прочитам с удоволствие.
Сега съм се преориентирал да пиша директно на английски, защото за съжаление българските читатели са намаляващ брой. Но ако интересът е голям и хората пожелаят да четат още от мен, ще продължа да пиша книги на български. Има още много истории в Стелария, които предстоят да бъдат разказани.
Ще ги очакваме! А аз да спомена на нашите читатели, че официалната премиера е на 1-и декември в читалище "Николай Хайтов" (София), от 18.30 часа. А междувременно...
Интервюто взе: Тиана
Коментирай от FB/G+ профил