- Детайли
- Категория: Послания от изток
Участник в Конкурс за фентъзи разказ "Послания от изток"
~~~
Тя стъпваше по новата земя без да оставя следи. Харесваше ѝ. Усещаше почвата така различна. Усещаше друга различна вибрация от това, което беше свикнала. Чуждата земя беше интересна и вълнуваща. Малките ѝ лапички стъпваха безшумно, но все пак леко предпазливо. Търсеше животинки по храстите, по високите дървета и на короната им, искаше да усети енергията им. Тяхната ци, която тук беше различна, друга, но все пак в прекрасна хармония. Луната ѝ помагаше, сякаш по поръчка беше пълнолуние.
Новата земя на чужденците дошли в Япония, не като онези от преди 250 години, сега дойдоха от тук. През всичкия този океан, тя ще да види Европа, но не сега, може би не в това си прераждане. Свикнала беше с мира и спокойствието, които бяха надвиснали над Япония след битката на Секигахара и последвалия режим на Токугава. Но щом един от първите американски кораби акостира в родината ѝ, тогава вместо тя да омагьосва, един гайджин омагьоса нея самата, тя се оказа съблазнената.
- Детайли
- Категория: Послания от изток
Участник в Конкурс за фентъзи разказ "Послания от изток"
~~~
Здравей, Ивана,
Обещах да ти разкажа за операцията. Не си го представях така – с имейл. Но днес, докато се разминавахме по пешеходната пътека пред Университета, уличният шум погълна гласа ми, а и ти говореше с някакъв свой колега: не чу, че ти извиках. Иве, напоследък имам чувството, че съм станала невидима! И Явор, който беше седнал със свои студентки в кафето, не ме забеляза. Впрочем той не ме забелязва от години. Но нали знаеш – не си кривя душата, той си остана добър баща и не е било да не попита за децата. А сега не ме видя и можах спокойно да го разгледам: с топлите кафяви очи на обрамченото от брадата аскетично лице, с момчешката му фигура, с ироничната гънка на чувствената му уста… Нямаше нищо по-естествено от това да остроумничи в компанията на красиви момичета. Никога не спрях да го обичам. Но вчера с изненада открих, че болката я няма. Гледах го - и толкоз. И даже май че се радвах за него (ако разбираш какво искам да ти кажа)…
- Детайли
- Категория: Послания от изток
Участник в Конкурс за фентъзи разказ "Послания от изток"
~~~
Какъв късмет само, да се окажа в Пaриж и вместо да хлътна в Лувр – световния музей, да хвана по някаква уличка, да завия наляво, после надясно, да пресека реката и по неясни за мен начини да се окажа пред една малка галерия. Витрините ѝ бяха закрити със златисти завеси, а на вратата висеше плакат с надпис „Посланията от изтока”.
Като кажеш Изтока и започваш да си представяш упойващи аромати, нежни жени увити в ярки одежди, жилави мъже, чай... веднага влязох. Посрещна ме мек полумрак, напоен със сладникав аромат, който се разнасяше от запалена пръчица. Пристъпих тихо. В първата малка заличка имаше подредени почти прозрачни чаени сервизи, поставени върху златотъкани салфетки, сребърни чайници, кристални купи, в които плуваха розови листчета, диван, отрупан с възглавници и момичета-манекени в сарита. Толкова изящни и нежни – ярко розови, тюркоазени, тревисто-зелени, наситено сини – поръбени със златно и бордюри – ту на цветя, ту със слончета, ту с птици. Ръцете и краката им бяха отрупани с гривни. Дори ми се стори, че долавям нежен звън, да бе! Очите ми се замаяха от този застинал пъстроцветен калейдоскоп.
- Детайли
- Категория: Послания от изток
Участник в Конкурс за фентъзи разказ "Послания от изток"
~~~
Беше чувал, че с времето силите намаляват.
Когато не можа да запали камината, разбра, че вече няма никакви шансове за него.
Отпусна се на стола, а той изскърца под тежестта му, сякаш самата магическа сила скръцна със зъби от безсилие. И точно безсилие беше. Елементарната магия за пламък не желаеше повече да се подчинява на магьосника. Това изглежда бе краят. Една по една, магиите си бяха тръгнали от него, както силите напускат старците, както листата изоставят клоните, както вечер чезне заревото на залеза.
Къщата бе съвсем обикновена – стени от дялан камък, схлупен покрив, от който стърчеше коминът – днес без никакъв дим. Магьосникът се усмихна накриво при мисълта, че ще трябва да си набави огниво и да запазва топлината в дома си по традиционния човешки начин. Щеше да е необходимо да набавя и дърва, защото истинският огън има нужда от тях, за да съществува. Как само се променяше животът му... всичко, с което бе свикнал, постепенно си отиваше от него. Всяка магия, която се изплъзваше от уменията му, сякаш откъсваше и по малко от душата. Магьосникът знаеше колко е важна душата за магиите. Без душа няма магия.
- Детайли
- Категория: Послания от изток
(Разказ от вътрешността на "Пограничната Земя" от Чемби Чембърс)
Участник в Конкурс за фентъзи разказ "Послания от изток"
~~~
Нощната тишина тътнеше и бучеше като морски прибой, всъщност точно това си и беше. В Тен Ри – градът а Стоте Реки, нямаше такова нещо като тишина. Стотиците канали и провлаци създаваха специфичен звук, нещо като диханието на великан. Когато морето се оттегляше и могъщите води на О`ри и десетките ѝ по-малки събратя пълнеха каналите, това се наричаше Издишването. Когато настъпваше приливът и водите на Окун`Ман изтласкваха обратно речните води, на това му викаха Вдишването. Краткият миг между двете, когато каналите и провлаците оставаха сухи само за няколко удара на сърцето, се наричаше Мъртвилото.
Денем градът заглушаваше тези шумове с глъчката си, а нощем го потискаше с дебели дървени капаци на прозорците и яки стени. Затова каквото и да ставаше нощем по улиците и каналите на Тен Ри, то си оставаше в нощта, никой не искаше да чува писъците на жертвите.
- Детайли
- Категория: Послания от изток
Участник в Конкурс за фентъзи разказ "Послания от изток"
~~~
Разказът е посветен на Сибин Майналовски,
за вдъхновението...
Знаете ли я тази история, в която търговецът Сандо-кан Карлил спечелил кралството Сенегара на „Пешки”? Или пък онази за момичето, което започнало да рисува толкова реални картини, че те само след ден-два се превръщали в истински събития? Може би сте чували за леопарда-математик, който изчислил няколко древни уравнения и всъщност разбрал откъде са се появили хората и другите създания в Крайпътната Земя? Не сте ли?! Жалко! Не са лоши разказчета! Трябва да призная обаче, че също така не пращят и от уникалност. Така де, за всичките петдесет милиарда паралелни светове, все някъде някога се е случвало нещо подобно. Лично аз често си пътувам насам-натам и чувам за това-онова.
Със сигурност обаче не сте ставали свидетели на това, което ей сега ще ви разкажа.
- Детайли
- Категория: Послания от изток
Участник в Конкурс за фентъзи разказ "Послания от изток"
~~~
KOГАТО МРАКЪТ ВЛАСТВАШЕ
Беше тиха нощ. Вятърът духаше леко по клоните на дърветата сякаш тромави великани се поклащат леко и вървят към върха на някоя планина. В тази нощ на улица ,,Лигвън” светеше само една улична лампа, което беше необичайно. Винаги тук се провеждаха вечерни купони и сбирки, но сега имаше само лека светлинка. Защо ли беше така мрачно?
В една от последните къщи на улицата светеше малко прозорче. Там, в тази къща живееше една стара, самотна баба, за която твърдяха, че била вещица. И беше така. Имаше много истории за тази малка едноетажна къщурка: за изчезнали деца, за липсващи вещи. Но да не говорим за къщата. Историята е за вещицата в нея. И така започваме.
- Детайли
- Категория: Послания от изток
Участник в Конкурс за фентъзи разказ "Послания от изток"
~~~
Това чувство ми дотегна. Седя и мисля за бъдещето. Не мога да избягам от него. Не мога да достигна края на този ден, а искам цял един живот да планирам. Ще поспя. Казват, че утрото е по-мъдро от вечерта... Плавах цяла вечер. Измежду мислите ми се навъртаха различни гласове. Те се чуваха като низ от тонове с различни послания. Всички те сочеха към Изтока - Близкия и Далечния. Почувствах го като зов за помощ. Зов за моето спасение от неподредени мисли. Тогава дойде едно малко момче и ме поведе напред. Така и не разбрах накъде, а и не исках да разбирам. Видях сливащи се сенки и обрисувани тела по пътя. Това място имаше прилив на енергия, дори повече – усещах го! За миг го зърнах, когато забелязах настръхналата ми кожа. Поех по странен и непознат досега път. Не беше уморителен, защото съзерцавах все по-нови и нови невиждани неща. Запознах се с хора и с тяхната култура. Изглеждаха спокойни, сякаш пазеха самообладание за нещо велико.
- Детайли
- Категория: Послания от изток
Участник в Конкурс за фентъзи разказ "Послания от изток"
~~~
Жени лежеше, сгушена в тъканата вълнена завивка. Плъзна поглед по старинната спалня в старата семейна хижа и се прозя. Пресегна се, за да загаси нощната лампа, която обливаше в мека охра стаята. Затвори очи. И преди да отпътува към обятията на съня, почувства нещо. Нещо много силно. Копнеж. Притегляне. Сърцето ѝ ускори ритъм и тя отвори очи.
Не разбираше какво се случва, но се подчини на властната емоция. Отметна завивката и стана. Приближи се до горящата камина и седна пред нея. Огънят пукаше в здрача на стаята. Пламъкът се виеше, а сияещи искри претичваха по него, докато… не започнаха да се нареждат една до друга и да образуват думи. Думи от светлина в огъня.
- Детайли
- Категория: Послания от изток
Участник в Конкурс за фентъзи разказ "Послания от изток"
~~~
Всяко стъпало става все по-трудно за слизане. Измореното ми лице изглежда размазано в стъклените стъпала под обувките ми, а мътните ми очи ме следват навсякъде от стъклените стени, по чиито ъгълчета плъзват лилави отенъци. Завоите по пътя надолу никога нямат край, всичко се повтаря като в зациклил кошмар. Все едно се въртим в кръг, докато отраженията ни задушават с лицата ни отвсякъде.
- Трябва да си почина! - изпъшка Ена.
Вървим по стъпалата от толкова дълго, от толкова дълго, че коленете едва ни държат. Просто искаме да поспрем, но знаем, че ако го направим, няма да продължим никога. Затова надолу и само надолу към точката на пречупване.
- Детайли
- Категория: Послания от изток
Участник в Конкурс за фентъзи разказ "Послания от изток"
~~~
Тежка въздишка разпръсна тишината. Червеникавата светлина на изгрева лениво започна да си проправя път сред дърветата и сякаш се разплискваше покрай листата им. Пурпурното Слънце изглеждаше като огромно око в небето. Утрото сред природата се очертаваше да е свежо, но и заплашваше с непоносима жега към обяд.
„За какво ми беше да идвам…” помисли си младото момиче и изпусна още една измъчена глътка въздух. С огромно усилие на волята тя стана и прибра малкото си принадлежности. Вещите изглеждаха обикновени, поизносени, но качествени и все пак без никакви признаци на лукс. С изключение може би на ножа, който черноокото момиче затъкна в колана си преди да изтича напред. По цялата дължина на острието едва забележимо се виждаше гравиран дракон, а на дръжката му (която представляваше главата на дракона) бе инкрустиран тъмно червен камък – бе поставен точно в окото на създанието.
- Детайли
- Категория: Послания от изток
Участник в Конкурс за фентъзи разказ "Послания от изток"
~~~
Нищо не е в покой. Всичко се движи. Всичко вибрира. Така казваше жрецът Воху Манах, когато обучаваше Абатар в Храма в Урук. Вселената е създала своето равновесие, но ако някъде вибрацията се измени, то тогава балансът се нарушава.
Стъпалата на Абатар затъваха в пясъка. Пустинното слънце печеше безмилостно, а отгоре на всичко, от запад задуха нажежен вятър, който вдигаше пясъка във въздуха и намаляваше видимостта. Абатар присви очи и уви шала по-плътно около лицето си.
Пустинята беше безпощадна. Изсмукваше живота на самата земя и само най-силните и приспособими видове оцеляваха в суровата ѝ сърцевина. Скалите, обсипани със ситен пясък, криеха подивели и отровни зверове. Абатар се зачуди колко ли цивилизации лежат заровени една върху друга под тази жестока земя.
- Детайли
- Категория: Послания от изток
Участник в Конкурс за фентъзи разказ "Послания от изток"
~~~
Песен на щурче
шепти полето. Нощта
гали небето.
В залата се възцари тишина. Погледите на всички мъже, коленичили на татамитата, се завъртяха към дебелия мъж, загърнат в коприна и седнал на малкия трон в дъното на залата. Той запляска сдържано с белите си пухкави ръце, а след миг към него се присъединиха и всички присъстващите.
Лицето на десетгодишното момче, току-що издекламирало стиха, пламна, но то сведе поглед в дълбоко поклон и се оттегли от залата.
- Детайли
- Категория: Послания от изток
Участник в Конкурс за фентъзи разказ "Послания от изток"
~~~
Нищо не работи. Поне никой от часовниците.
Часовникарят седи зад тезгяха и ги наблюдава. Отляво, отдясно, зад него, всичките стрелки са спрели и така е от дълго време насам. Часовникарят вече не се опитва да си припомни от колко време. Толкова отдавна беше, струва му се. Не желае да се напряга отново. Когато го прави, губи представа за време.
Времето за него е спряло. Стои самотен зад тезгяха на магазина, обграден от неми цифри и недишащи стрелки. Големи и средни, и малки, и миниатюрни циферблати, втренчени в него, и той - втренчен в тях. Защо продължава да стои тук? И ето пак въпрос, въпросите го объркват. Няма отговори за тях.
- Детайли
- Категория: Послания от изток
Участник в Конкурс за фентъзи разказ "Послания от изток"
~~~
Орфей застана сам на полегатия връх с лице към изток. Беше пред зазоряване и утрото разчиташе сложния тайнопис на нощта. Златото на предизгрева обливаше столетните дървета и заоблените като женски рамене била на върховете.
Косата на младия трак се разстилаше свободно, а една малка плитка с втъкани златни нишки падаше отляво до слепоочието. Той молитвено бе изпаднал в транс, тук в сърцето на Родопа планина. Жрецът бягаше навътре в себе си, за да търси в съзвучието на душата божествената хармония. Миг на тържество, в който духът му се рееше сред небесната обител и пречистен се връщаше зареден с любов и съвършена тишина. Това тайнство Орфей научи в школата по духовни практики в Тибет. Там усвои умението да отстъпва в себе си, да се самовглъбява и целта на това беше самопознанието. Затваряйки се в себе си, получаваше знания свише.
- Детайли
- Категория: Послания от изток
Участник в Конкурс за фентъзи разказ "Послания от изток"
~~~
Прибра се със залеза. В странноприемницата беше спокойно, особено на втория етаж, където се намираше стаята му. Ман Ир беше доволен от днешната свършена работа и с наслада щеше да си почине. Вкара ключа в ключалката и завъртя два пъти. Бутна леко вратата и остави сакото си на закачалката. Завъртя глава в посока на леглото си и веднага се стресна. На него се беше излегнал мъж на средна възраст, с татуировки по лицето. Топлите слънчеви лъчи очертаваха тялото му. Уплахата премина веднага в гняв, защото Ман Ир познаваше много добре мъжа.
– Демоните да те вземат, Лен!
– Де да можеха, господин Ир! Моля се ден и нощ това да се случи, но не се вслушват в молбите ми.
- Детайли
- Категория: Послания от изток
Участник в Конкурс за фентъзи разказ "Послания от изток"
~~~
Пустинята се извиваше от запад на изток като гърба на котка – гигантски полумесец, който в единия си край опираше в морето, а другият свършваше в подножието на непристъпна планинска верига, която разделяше тази част на континента на две. Нямаше пясък, само прашна сива равнина, разнообразявана единствено от каменни арки и изядени от вятъра гранитни стълбове. Единствената растителност се намираше в сенките на камъните - странен син мъх, дребни бодливи растения и гъби, които гарантираха фантастични съновидения и бърза смърт. Слънцето висеше над хоризонта, малко и червено, но и неговият цвят беше странно избелял в наситената с пепел атмосфера. Малка сива змия изпълзя под един камък и се стрелна напред само за да се озове затисната под тежък напукан ботуш.
- Детайли
- Категория: Послания от изток
Участник в Конкурс за фентъзи разказ "Послания от изток"
~~~
„Какъв хубав живот имам… “, замислих се аз. Топлият летен ден вещаеше много забавления край реката, а вкъщи щастието завладя дори и мен. Сестра ми Слава щеше да се жени. Такова събитие се случваше доста рядко в затвореното ни общество. Женихът не беше кой друг, а синът на кмета на селцето ни. Усмихнах се при вида на щастливата ми сестричка... довчера беше малка, а виж я сега – готова да поеме своя път в живота. Пожелах ѝ късмет и напуснах малкото ни жилище с усмивка и въдици на рамо.
Докато вървях през селото, не един или двама души ме поздравиха за сватбата на сестра ми. Всеки от съселяните ми се занимаваше с редовните си занимания: Старикът почистваше стария си рог, Звездата метеше пред малкото си ханче, където не веднъж се бях напивал. Колко е хубав животът... мислех си аз, докато вървях към реката.
- Детайли
- Категория: Послания от изток
Участник в Конкурс за фентъзи разказ "Послания от изток"
~~~
Севар влезе в тронната зала щом гласът на викача заглъхна по коридора.
Стените излъчваха хлад, приятен като балсам след душното стоене в претъпкания с молители коридор. Високите медни свещници хвърляха два кръга светлина пред трона на императора и превръщаха златото в огън, а скъпоценностите в звезди.
Ъглите тънеха в сенки.
Той се просна на плочите пред Мармиос, Великия Господар на Юга.
- Стани, търговецо, и Ни разкажи за притежанията си – изтътна боботещият глас на Господаря. – Чухме удивителни неща за теб.
“Разбира се, че ще чуете.” Беше се погрижил за това.
- Детайли
- Категория: Послания от изток
Участник в Конкурс за фентъзи разказ "Послания от изток"
~~~
Слънцето залязваше и последните му лъчи едва се подаваха зад върховете на Синева планина.
Мисия́ се сгуши до мекото тяло на аяна си. Плътният, съответстващ на грубата му външност глас редеше приказка след приказка на напевен непознат език. Наричаха го езика на аян-талите, който Мисия́ бе научила някак неусетно, може би прекарвайки по-голямата част от времето си с него. Тези същества скитаха безпризорно и безцелно по света, докато не намерят утеха в силата на слабия. За много от тях хората бяха това, което винаги са търсели – безсилни, но всеотдайни. Те си мислеха, че аян-талите им служеха, но истината бе съвсем друга…
- Детайли
- Категория: Послания от изток
Участник в Конкурс за фентъзи разказ "Послания от изток"
~~~
Вратата се разклати на старите си панти и се отвори с жаловито скърцане, като че ли стенеше от страх пред опасността да не се разпадне. Но само пощенската кутия, едва крепяща се в долния ѝ край на един единствен разяден от ръждата нит, се килна и пликът, небрежно поставен в отвора ѝ, се изхлузи и се приземи в прахоляка. Старицата, която се промуши през прага и излезе на улицата, почти го докосна с протритите си чехли, а когато затваряше вратата след себе си, течението го отвя в туфите невен, избуяли около оградата. И въпреки че гърбът ѝ бе превит на две, а очите ѝ рядко се вдигаха от земята, тя не видя белия плик.
С упорството на стар човек, който не може да умре, тя се затътри, почуквайки с бастуна си, към магазина в края на улицата. Като наближи средата ѝ, играещите там деца я забелязаха и държейки се на разстояние, се закълчиха, имитирайки походката ѝ, хилеха се и подвикваха:
- Вражитоара кинезяска! Вражитоара кинезяска!*
- Детайли
- Категория: Послания от изток
Участник в Конкурс за фентъзи разказ "Послания от изток"
~~~
Влакът пристигна. Устните му докоснаха нежно челото ми. Чувствах, че искаше да ми каже нещо, но не разбирах. Изведнъж една мисъл ме удари като мълния. Мисъл толкова ужасяваща, че се опитах да я изтрия от съзнанието си в момента на появата ѝ. Може би това беше краят. Може би повече нямаше да го видя...
Прегърна ме по-силно, сякаш няма да ме пусне никога. Все още си спомням уханието му – аромат на кафе, оставило отпечатък върху бялата риза, и на прах за пране, идващ от сакото, пребивавало седмица на простора. Капки дъжд бяха останали по косата и раменете му, които проблясваха под лъчите на залязващото слънце. Мокрият тротоар отразяваше лъчите, облаците се разотиваха и хората по перона един след друг прибираха чадърите си.
- Детайли
- Категория: Послания от изток
Участник в Конкурс за фентъзи разказ "Послания от изток"
~~~
Снегът се сипеше тихо, покривайки планинската пътека с мека бяла пелена. Недалеко на фона на ясното небе се очертаваше снагата на полуразрушен храм, чиито куполи израстваха като пречупени пръсти от склоновете на нисък назъбен връх с неправилни очертания. Единият му склон беше силно наклонен и идеално гладък – все едно, че някой го беше посякъл с меч. В подножието му като чудовищна змия се извиваше буйна река. Тя се блъскаше свирепо в ограждащите я гигантски скални отломъци, пенеше се в напразни опити да си проправи път и после ядно се изливаше в зейналото гърло на огромна подземна пещера.
- Детайли
- Категория: Послания от изток
Участват в Конкурс за фентъзи разказ "Послания от изток"
~~~
Саша и Кал
Толкова много за казване, Саша...
Но ще ни стигне ли времето?
– Елфите са последните хора, които намерили начин да не умират. Това била тяхната грешка. После те намерили начин да умрат и го ползвали. Сега те вървят по-нататък. Елфите са оставили за хората потоците на Живота. Те действат и хората могат да живеят около сто години. Ако потоците бяха по-силни, то хората биха живели повече, но това сега е невъзможно, тъй като Земята е много слаба. Потоците свързват Земята с други светове, които също са станали слаби. Такива като вас умират, умират, защото използват своите потоци твърде бързо... Како? Какичко? Слушаш ли ме?
– ... А? Прощавай, Саша. Бях се отнесла...
– A добре ли си? Изглеждаш все едно те боли, ама не знаеш къде точно.
– О... Добре съм, Слънчице. Вече се целя. Но ти не се тревожи за мене. Продължавай, моля те. Разкажи ми... разкажи за драконите.
- Детайли
- Категория: Послания от изток
Участник в Конкурс за фентъзи разказ "Послания от изток"
~~~
„Мъдър е този, който знае кога да спре…
Само мъдрият знае цената на паузата и покоя.
Защото паузата създава ритъма,
а от покоя произлиза всяко движение.“
(Сун Съйямо, VІІ век)
Тя спря на близката поляна, с маргаритени листа застлана.
Никой вече не я наричаше с името ѝ – Ая. Днес рано излетя от тъмната си стая и бързо запърха сред лятната омая, по навик игрива и закачлива. Бе чаровно красива. Вечно добра и вежлива. А и притежаваше тайна женска сила, правеща я грижовна и мила.
Сега в небето не спира да се взира. Синьото му ѝ отива, като луд каприз на щур, източен бриз. Сънуваше тази вълшебна картина още от миналата година, подобно на любопитно „селфи“ на невидими елфи. И сега най-после я видя! Чудна живопис на платно от небесна вис, нарисувана от сърдито джудже, криещо се зад палаво облаче с криле. Това беше от Слънцето знак, че сънят ѝ просто няма как да не се сбъдне.
- Детайли
- Категория: Послания от изток
Участник в Конкурс за фентъзи разказ "Послания от изток"
~~~
И едно сърце, изпълнено с любов рече:
„Бях там и видях, но да не бях!”
Какво е Изтока? За някои Япония, Ирак, Америка, за някои означава Любов, Омраза, за други бягство. А за мен - то значи много. Приключението на живота ми започна на Изток..
Така наричам аз своето 22 годишно житие. Родена съм в бедно семейство, имам двама братя-близнаци и една по-голяма сестра. Но всичко не е толкова просто, защото в моето семейство се крие истината за живота, която е..
- Детайли
- Категория: Послания от изток
Участник в Конкурс за фентъзи разказ "Послания от изток"
~~~
Вятърът виеше с всичка сила между издигащите се мачти. Разклащаше огромни кораби, които дори не бяха изпънали платната си, и се наместваше в пролуките между дъските по палубите, безжалостно раздухвайки и малкото топлина, останала от деня. Небето беше ясно. Нито една светлинка от малкото пристанище не заглушаваше блясъка на звездния безкрай отгоре - безброй звезди гледаха от високо, безмълвни и далечни свидетели на виещия вихър долу.
Безмълвни, но не и безучастни. Често някоя звездичка се появяваше от нищото, озарено в огън камъче и политаше по краткия си път. Само за миг и изчезваше отново, само за бъде заместена от своя сестра, накъде другаде в небето. Тези малки звездички наблюдаваха, сякаш всеки мимолетен проблясък очакваше, подготвяше нещо...
- Детайли
- Категория: Послания от изток
Участник в Конкурс за фентъзи разказ "Послания от изток"
~~~
Таблетките бяха точно четиридесет. Нямаше никакъв смисъл в това да чакаш, докато се съберат кръгъл брой хапчета, и чак тогава да пристъпиш към самоубийство. Но Деян искаше да е така. Вероятно задоволяваше някакво свое желание за ред пред лицето на смъртта. Или си създаваше илюзия за контрол. А контролът беше нещо, което напоследък доста му липсваше.
Той прокара върха на пръста си по подредените в четири стройни редици таблетки. Можеше да си позволи да ги погледа още малко. Да се наслади на мисълта, че само от него и от никой друг зависи кога ще настъпи краят. Така или иначе, това беше единственото, за което все още имаше право да решава, защо тогава да го проиграва така бързо? Животът и смъртта сега бяха в неговата власт.
- Детайли
- Категория: Послания от изток
Участник в Конкурс за фентъзи разказ "Послания от изток"
~~~
- Къде съм?
Това беше първото нещо, което порази съзнанието на Джеф след като отвори очи. Сякаш опиянен той имаше чувството, че е спал повече от едно денонощие. Умът му беше чист и свеж, но именно в това се коренеше проблемът. Паметта му беше изтрита или поне по-голямата част от нея, така както сладолед се разтапя от коварните жарки лъчи на изгарящото слънце, оставяйки след него единствено и само разпръснато петно по повърхността, така и паметта на Джеф беше с разпръснати спомени, някои от които изгубени (почти всички) в небитието.
- Къде съм? Какво е това място? Защо съм тук?
- Детайли
- Категория: Послания от изток
Участник в Конкурс за фентъзи разказ "Послания от изток"
~~~
We don’t always get what we want. It might affect us after that. It might take us to the dark side though. Fake Face
На любовта.
На хората, които не искат да се проумеят. На тези, които не искат да приемат другите такива, каквито са.
На мечтата за мир и разбирателство.
Той я държеше за ръка. В този момент това бе всичко, което я интересуваше - как той бе хванал нейната малка бяла ръчичка с неговата голяма и силна, сякаш за да я пази от света и цялото зло в него. А нима сега, тук, можеше да съществува някакво зло, някаква неправда, нещастие… Не, всички тези неща бяха погребани на дъното на кутията на Пандора, от която най-сетне се беше освободила крехката Елпис, надеждата, и бе полетяла, за да разпръсне даровете си по света. Само това имаше значение.
- Детайли
- Категория: Послания от изток
Участник в Конкурс за фентъзи разказ "Послания от изток"
~~~
- Я, каква красива кала – каза той.
Намираше се в ботаническата градина. Често обичаше да се усамотява там, когато времето не беше на кеф и валеше много силно. Не идваха много хора. Той беше редовният ѝ посетител и може би затова портиерът го познаваше и го поздравяваше всеки път, когато идваше в градината. Той знаеше всичко за абсолютно всеки отдел и помещение и какви растения вирееха там. А те действително бяха много. Намираха се от целогодишни до сезонни цветя, от папратови до мъхови и от покритосеменни до голосеменни растения. Растяха всякакви дървета, дори такива, които се срещаха чак на другия край на света. Той знаеше името на всяко едно.
Най-любимият му от всички отдели беше този с тропическите растения от далечната Азия. Високи бамбуци достигаха тавана, а долу над корените им бяха засадени красиви треви и бодливи храсти, които имаха изключително чудат вид. Самата зала беше доста тъмна. Подът беше от камък, който беше постоянно мокър. Нямаше прозорци и единствената светлина идваше от стъкления купол над басейна с водните лилии. Докато се разхождаше из прашните табели на тези мистични растения, прочете името на едно малко, но много красиво дърво и каза с лек присмех в думите си:
- Мисля, че „Бонсай” е едно много интересно име.
