Сподели с приятели:

Участник в Конкурс за фентъзи разказ "Послания от изток"

~~~

- Я, каква красива кала – каза той.

Намираше се в ботаническата градина. Често обичаше да се усамотява там, когато времето не беше на кеф и валеше много силно. Не идваха много хора. Той беше редовният ѝ посетител и може би затова портиерът го познаваше и го поздравяваше всеки път, когато идваше в градината. Той знаеше всичко за абсолютно всеки отдел и помещение и какви растения вирееха там. А те действително бяха много. Намираха се от целогодишни до сезонни цветя, от папратови до мъхови и от покритосеменни до голосеменни растения. Растяха всякакви дървета, дори такива, които се срещаха чак на другия край на света. Той знаеше името на всяко едно. 

Най-любимият му от всички отдели беше този с тропическите растения от далечната Азия. Високи бамбуци достигаха тавана, а долу над корените им бяха засадени красиви треви и бодливи храсти, които имаха изключително чудат вид. Самата зала беше доста тъмна. Подът беше от камък, който беше постоянно мокър. Нямаше прозорци и единствената светлина идваше от стъкления купол над басейна с водните лилии. Докато се разхождаше из прашните табели на тези мистични растения, прочете името на едно малко, но много красиво дърво и каза с лек присмех в думите си:

- Мисля, че „Бонсай” е едно много интересно име.

В този момент женски смях прекъсна вечната тишина в това помещение. С извънредно учуден поглед той погледна напред и от другия край на редицата видя красиво чернокосо момиче с дълга копринена бяла рокля и леко дръпнати очи. В катранените ѝ коси беше вплетена връзка от черешови цветове. Приличаше досущ на китайска принцеса, избягала от палата си. Докато тя се смееше на заключението му, той я попита:

- Здравей, не съм те виждал тук преди –  но вместо отговор момичето избяга нататък и се скри зад купищата зеленина.

- Чакай, защо бягаш? – попита той, като тръгна след смеещия се глас.

Но след като зави натам, накъдето тръгна тя, вякаква внезапна изненада се всели в задъханото му лице и свали скромната му усмивка. По пътеката нямаше нищо. Момичето беше изчезнало. Просто една белокрила пеперуда на черни раета пролетя нанякъде. 

***

Виж как се е класирал този разказ в конкурса ТУК.

Сподели с приятели:

Добавете коментар