- Детайли
- Категория: Полъх от Севера
Участник в Конкурса за фентъзи разказ "Полъх от Севера"
~~~
Бледа светлина пробяга през затворените му очи. После усети подръпване на косата, което се засили и премина в силно скубане. Отвори очи и премреженият му поглед се спря върху изцапани детски лица с черни като копчета влажни нослета, чиито румени бузи блестяха, отразявайки светлината на огъня, който гореше запален някъде в стаята. Огледа се намръщено. Стаята приличаше на хралупа.
– Ш-ш-т!
Някой се скара на децата. От опушената стена изникна женска фигура.
– Излезте навън!
Със смях и възгласи децата се запремятаха презглава над леглото на младия мъж и с весели подскоци по стените и таваните избягаха през вратата на хралупата, не пропускайки да се оплезят на излизане.
- Детайли
- Категория: Полъх от Севера
Участник в Конкурса за фентъзи разказ "Полъх от Севера"
~~~
Слънцето сгряваше малко пространство в края на гората. Съвсем мъничко пространство, заляно с тучната зеленина на тревата, криещо в себе си всякакви благинки, от билки и тревички до най-странни буболечки и гущерчета.
Една прегърбена фигура, облечена в стара роба, извезана с всякакви причудливи орнаменти, пристъпяше бавно, току се навеждаше, откъсваше тревичка или листенце, които само Той познаваше, хващаше гадинка, и бързо ги пъхваше в малка торбичка, закачена отстрани на пояса. Бавните движения, дългата брада със сивкавозеленикав цвят, прилична на сплетени корени, която стигаше почти до земята, издаваха една старост, но старост по-скоро блажена, отколкото нерадостна.
Старият Жрец на Флеминг. Сърцето му пееше, като гледаше слънчевата трева, и годините не му се струваха чак толкова много в такива моменти.
- Детайли
- Категория: Полъх от Севера
Участник в Конкурса за фентъзи разказ "Полъх от Севера"
~~~
- Всичко започна преди точно тридесет години, - странникът отпи от халбата си, преди да продължи. – Малдур беше седнал до реката. Още го помня, сякаш беше миналата седмица.
***
- Тих си днес, дядо.
Малдур беше седнал на брега на близката река и беше зареял поглед към северния бряг отсреща. Макар да беше хвърлил въдицата, въобще не ѝ обръщаше внимание. Храна имаше, а умът на стареца беше зает с други мисли. Младият му внук го гледаше притеснено.
- Да не е станало нещо?
Малдур се откъсна от унеса си и погледна момчето. Макар да беше едва на шестнадесет години, вече се извисяваше една глава над всички мъже от селото. Беше здрав като канара и работата на полето си личеше по загара на кожата му.
- Детайли
- Категория: Полъх от Севера
Участник в Конкурса за фентъзи разказ "Полъх от Севера"
~~~
- Вира! - долетя загрижен глас накъде далече отдолу. - Слез долу! Всичко е наред с ветровете. Няма да стане по-интересно, колкото и да висиш там. Само може да настинеш!
Вирена Кринат обаче изобщо не се вълнуваше от здравето си. Вече почти четвърт от краткия зимен ден се катереше до скалите, застиваше някъде и затваряше очи, за да може да почувства ледения вятър, забиващ снежни иглички в лицето ѝ. Следобедът вече преваляше и гъстата, почти непрогледна мъгла се спускаше над планината, когато хората от крепостта започнаха да се притесняват за момичето. Ставаше все по-студено, а дори и Пазителка на Зимата, като нея, можеше да умре от пневмония.
- Изобщо не ми е студено - извика Вирена, надникнала през ръба на естествената ледена скала, зад която като в купа се гушеше крепостта. - Ела и виж сам - предложи на викащия я мъж, който вече зъзнеше.
- Детайли
- Категория: Полъх от Севера
(Разказ от вътрешността на "Пограничната Земя" от Чемби Чембърс)
Участник в Конкурса за фентъзи разказ "Полъх от Севера"
~~~
Пролетта напираше от юг. Пъпките на дърветата вече се разпукваха въпреки все още натрупалия по клоните сняг, свежа зеленина сред мърлявата белота на умиращата зима. Когато полетата побеляха не от закъснялата слана, а от цветовете на кокичетата, пролетта окончателно надделя над студа. Небето се изпълни с пухкави облачета, наподобяващи агънца, тичащи след майка си, а той се влюби.
Ами С`Оден беше дребничко девойче с толкова буйни черни коси, че често падаха върху лицето ѝ, криейки игривата ѝ усмивка, а очите ѝ святкаха сякаш скрити в дебрите на качулка. Лим често се улавяше, че я гледа с отворена уста. Огромният му ръст и фактът, че се изчервяваше всеки път, когато тя го погледнеше с изумрудените си очи, въобще не улесняваха нещата. Работеше като чирак при ковача и всеки път, когато успееше да открадне няколко свободни часа, той отиваше на мегдана, където се събираха девойките. Те го гледаха как стои като истукан в сенките на къщите и нервно пристъпя от крак на крак. Шушукаха си и хихикаха в шепите си. Той знаеше, че се смеят на него. Но винаги, когато се обръщаше да си тръгне, Ами С`Оден дотичваше и го хващаше за ръка.
- Детайли
- Категория: Полъх от Севера
Участник в Конкурса за фентъзи разказ "Полъх от Севера"
~~~
В хана не беше останало нищо. От сутрешната глъч отекваше само споменът. Потрошени столове и маси се търкаляха из залата за хранене. Миризмата на прясна кръв беше заменила тази на омлет с пушено месо. Трупове нямаше. Селяните ги бяха изнесли и големи клади горяха на западния склон.
А денят беше слънчев. Беше минала седмица след пролетното равноденствие и околните гори, а и самото село се събуждаха за нов живот. Макар Остен да беше мирно село, сутрешната суматоха не беше засегнала ежедневието на хората. Те бяха чували за набезите на север и бяха подготвени за момента, в който те ще достигнат и до тях. Или поне така си мислеха. Това, за което не бяха подготвени обаче, се случи още предната вечер. Всъщност пристигна предната вечер и сега седеше в частната трапезария на почти разрушения хан и очакваше закуската си.
- Детайли
- Категория: Полъх от Севера
Участник в Конкурса за фентъзи разказ "Полъх от Севера"
~~~
– Усети ли го?
Гласът на Ерна звучеше доста приглушено, поради трансатлантическото разстояние и някои все още неотстранени дефекти на съвременните технологии. Много по-добра връзка предоставяше телепатията, но наличието на други нови съвременни технологии ни принуждаваше да сме по-внимателни с използването ѝ.
– Че какво има толкова за усещане? – попитах, поради току-що споменатото, по традиционния начин за по-голямата част от човечеството, тоест в слушалката, аз. – Всички медии тръбят само за глобалното застудяване.
– Това е само следствието – поясни ми Ерна. – Не усети ли първопричината?
– Усетих нещо, ама много слабо – отговорих ѝ аз.
– Сигурно, защото си доста на юг – предположи Ерна. – Зиги твърди, че е доста силно.
- Детайли
- Категория: Полъх от Севера
Участник в Конкурса за фентъзи разказ "Полъх от Севера"
~~~
Много, много отдавна, когато магията все още съществуваше за хората, Тъмният маг Алуд Ка проклел Северните хора никога повече да не видят слънчева светлина и обгърнал небето с черни облаци. Много шамани пробвали да развалят проклятието, но уви никой не могъл. Години минавали, хора се раждали и умирали без да видят слънцето. Велики империи, които притежавали десетки градове и зимни дворци, се борели за оцеляването си. Природата бе опустяла, Вълшебните дървета на Севера започнали да замират, а животните бавно, но сигурно изчезвали от света. Когато малките номадски народи решили да се спасят с бягство на юг, били посрещнати от зимни виелици, които успели да ги унищожат. Северът бил обгърнат от Проклятието и никой не могъл да избяга от съдбата, която ги очаквала. Светът на зимата бавно си отивал и никой не искал да му се притече на помощ.
- Детайли
- Категория: Полъх от Севера
Участник в Конкурса за фентъзи разказ "Полъх от Севера"
~~~
Крийте се и треперете, смъртни, защото часът на смъртта ви наближава. Дойде моментът на моето отмъщение. Настъпи денят, в който ще изчистя Земята от живот и ще я покрия с лед.
Ето ме. Несъществуващият на това негостоприемно място наблюдател не би забелязал логика в препускането на снежинките. Най-обикновена виелица, би си казал той. Но вятърът ги носи с бясна скорост към едно единствено място - центъра на всичко, откъдето всичко ще започне да умира.
Те се блъскат смъртоносно една в друга и умират мигновено, без дори да имат шанса да изпитат болка. Щастие, което няма да позволя на вас. Труповете им остават за момент като замръзнали на място, а върху тях се трупат нови и нови жертви на гнева ми. Тази част образува краката ми, онази – ръцете ми. По-едрите, примесени с болезнено откъснати от някой айсберг парченца лед, вятърът ще насочи към торса и главата ми.
- Детайли
- Категория: Полъх от Севера
Участник в Конкурса за фентъзи разказ "Полъх от Севера"
~~~
Алфер крачеше напред-назад, объркан. Взираше се напрегнато в масивната дървена врата, хванал неуверено дръжката на меча си. Хиляди тъмни мисли минаваха през русокосата му глава, кои от кои по-страшни и неприятни. Едва се преборваше с вътрешното си желание да нахлуе в работната стая на краля и да се саморазправи с нето. А защо всъщност не го направеше? Нещо за дипломация се въртеше в ума му, гостоприемство и имунитет, но не успяваше да го формулира с точност, което го връщаше отново в начална позиция - чакащ и надяващ се.
- Детайли
- Категория: Полъх от Севера
Участник в Конкурса за фентъзи разказ "Полъх от Севера"
~~~
- Мислиш ли, че пак е с някого, Бивнур?
Двете същества поклащаха задниците си, докато слизаха по дворцовите стълби.
- Е, как!
Предните им лапи вземаха по две-три стъпала наведнъж, а задните се опитваха да ги догонят. Въпреки че бяха вътрешни стълби, по тях винаги имаше сняг, а често дори и лед. Двамата стражници обаче имаха точно подходящите лапи за своята мразовита служба. Меки и покрити с козина, те прокарваха своите нокти по леда. Стържещият звук изобщо не ги притесняваше, пък и възглавничките им го омекотяваха. Стените бяха сковани в индигово син лед и само малките прозорчета пропускаха бледа светлина по стръмния коридор. Бледа, защото по тези земи слънцето се бореше с плътно одеало от сиви, снежни облаци.
- Детайли
- Категория: Полъх от Севера
Участник в Конкурса за фентъзи разказ "Полъх от Севера"
~~~
Коста отвори очи и изпъшка. Мразеше сутрин да става рано и още сънен да излиза в студа, а навън наистина беше много студено. Но работата му го изискваше, а напоследък отвсякъде го засипваха проблеми. Миналата седмица с колегите допуснаха огромна грешка. И сега полагаха всички усилия да я поправят. От месец беше обявен за национално издирване опасен убиец и ето че успяха да попаднат на следите му. Само че всичко се прецака. Гадината откри стрелба по тях, те също, но той почна да тича между хората и полицаите спряха да стрелят. И тогава се появи мъглата - гъста, непрогледна. Дойде внезапно и за секунди беглецът се скри от погледите им. Точно тогава успя да се качи в колата на случаен човек и го принуди да тръгне. Избяга така нелепо, а сега трябваше да почнат издирването пак от нулата. Поне нямаше жертви, макар че Коста беше почти сигурен, че рани беглеца, следи от кръв не бяха открити. Изобщо имаше нещо странно в целия случай. Преди да се скрие в мъглата, престъпникът посочи Коста с пръст и се засмя, сякаш се заканваше, и оттогава нещо тревожеше полицая и не му даваше да спи спокойно. Прочете няколко пъти материалите по случая.
- Детайли
- Категория: Полъх от Севера
Участник в Конкурса за фентъзи разказ "Полъх от Севера"
~~~
След дългия уморителен преход най-накрая стигнаха до дървото.
То стърчеше самотно в бялата пустош, край него вятърът отвяваше преспите и ги местеше по някаква негова си логика. Това му занимание не променяше като цяло пейзажа – плътна бяла покривка, над нея въртящи се сухи снежни прашинки и студено сияние във въздуха. Небето, тежко като леден блок, създаваше усещане за обреченост и бездиханна твърдост, но хората от малката група не мислеха за това. Целият им живот бе преминал в снежната пустош. В безкрайно придвижване, в търсене на ново и ново дърво.
– Ще можем да починем повечко, добро дърво е – издиша няколко облака пара най-възрастният. Беше Водачът. Свали вързопа от гърба си и го остави в снега.
- Детайли
- Категория: Полъх от Севера
Участник в Конкурса за фентъзи разказ "Полъх от Севера"
~~~
Спомняте ли си онази зима, когато Северната Губерния три седмици не можа да се отърве от смразяващата прегръдка на мистериозната мъгла? Споко де, не се засягай – просто питам... Знам, че изучавате супер-свръх-най-нова история в училищата, ама с всички сегашни извращения от рода на ситангските магически подсказватели, мозъкостимулиращите талисмани и оная, последната дяволщина... а, да – смартфоните... откъде човек да има вяра във вашето поколение? Един Ктхулу знае какво сте запомнили и какво – преписали...
Добре де, добре, спирам. Ама спри да крещиш и ти. Искаш ли да чуеш истинската причина, поради която мъглата превзе Губернията или не?
Да, бе, точно така – анормални атмосферни условия, ама друг път. Ако не беше Джонатан Деветте Пръста, и Емо Чолаков щеше да се озори солидно, докато разбере за какво иде реч...
- Детайли
- Категория: Полъх от Севера
Участник в Конкурса за фентъзи разказ "Полъх от Севера"
~~~
В момента, когато отворих вратата, усетих бръснещия студ по лицето си. Вече втори месец снежинките се рееха из въздуха, дори не падаха на земята – просто една прозрачна пелена от бял прах, които неуморно добавяше по сантиметър към снежната покривка ден след ден. Дръжката на сака ми се закачи за вратата. Тъкмо я освободих и иззад ъгъла на общежитието изскочиха 2 момичета и едно момче, които веднага щом ме видяха, се размахаха и започнаха да викат да задържа вратата отворена. Ужасният им акцент издаваше, че са италианци, а приповдигнатият говор и разкривената походка, че са дошли да си допият с последните оцелели от купона на третия етаж.
След 150 метра музиката от замиращия купон вече не се чуваше. Спрях и се огледах. Типична финландска нощ – сняг и космическа тишина. Снежинките продължаваха да се лепят по бузите и очите ми. След време човек свиква и го приема за най-нормалното нещо, сякаш въздухът винаги си е имал невидима армия от миниатюрни ледени капчици. Поех дълбоко дъх и почувствах задоволство, че оставям сбирщината от пияни европейци, за да прекарам една седмица в Лапландия.
- Детайли
- Категория: Полъх от Севера
Участник в Конкурса за фентъзи разказ "Полъх от Севера"
~~~
Първото правило на баща му беше „Не прави бизнес с магьосници. Никога. По никакъв повод.“ А Тибалт знаеше, че нарушаването на бащините правила води до опитване на бащиния пестник. Но той беше заминал с керван преди повече от две седмици, а зимата се оказа необичайно студена. По-голямата част от парите, които им беше оставил, отиде за въглища. Двете му сестри ядяха колкото птичета, но момчето беше забелязало, че от няколко дни порциите им намаляваха все повече и повече. Баща им трябваше вече да се е върнал, превеждането на керваните през планинските проходи на Източния склон отнемаше пет дни, а връщането сам после беше по-бързо, но снежна буря бе затрупала пътищата. Семейството дори не искаше да мисли за възможността той изобщо да не се върне.
- Детайли
- Категория: Полъх от Севера
Участник в Конкурса за фентъзи разказ "Полъх от Севера"
~~~
Анкол беше малко градче, от онези, които преди година са били още просто голямо село. По повечето къщи вече беше започнала работа по сменянето на калните и сламени покриви с керемидени такива. Част от главната улица вече дори имаше малко плочки в началото си пред кметството. Работниците щъкаха насам-натам, като мравки, и усмихнато си мислеха, че това е най-интересното нещо, което им се е случвало досега.
В Анкол никога нищо не се случваше. Нямаше празници, не минаваха циркови или търговски кервани, никога не идваха чужденци... нищо! Затова и пристигането на непознатия нямаше как да е дискретно. А чудноватият мъж обичаше вниманието и това си личеше от далеч!
- Детайли
- Категория: Полъх от Севера
Участник в Конкурса за фентъзи разказ "Полъх от Севера"
~~~
Реандра.... Реандра!
Някой го викаше. Отчаяни, изпълнени с безнадежност викове на умиращи хора.
Реандрааа! Реандрааа! - виковете се повториха и достигнаха лудешки фалцет.
Усещаше паниката им, същата дращеше и по неговия гръб. Усещаше и лудостта в този сън. Вече толкова пъти сънува ледената нощ и малкия форт, че знаеше наизуст какво ще се случи. Войниците пищяха, други се смееха през сълзи... влачеха мъртви за краката и им говореха. Някои падаха убити от стрели или сами се пронизваха със собствените си мечове, за да се спасят. Дървените палисади на форта горяха, а заедно с тях и част от вътрешните постройки. От конюшнята изскочиха няколко коня и се втурнаха подивели...
- Детайли
- Категория: Полъх от Севера
Участник в Конкурса за фентъзи разказ "Полъх от Севера"
~~~
Устата му зееше като пресъхнал кладенец, между зъбите му скърцаше пясък. Слънцето бе изсушило и последната капчица вода от тялото му, а болката го бе преситила като тежък опиат, тласкащ го към лудостта.
Цялото му същество се подчиняваше единствено на инстинкта, който го водеше към оазиса. Очите му блуждаеха по безкрайните дюни, напоени с изпепеляваща горещина, и неосъзнато търсеха портата на града. Тялото му се огъваше и едва се държеше изправено. Всяка крачка приличаше на последна, но след нея намираше сили за още една и още една...
- Детайли
- Категория: Полъх от Севера
Участник в Конкурса за фентъзи разказ "Полъх от Севера"
~~~
Този разказ се посвещава на Джийн Улф,
заради вдъхновението...
Изтупах прахта от черния си плащ и отново се наметнах с него. Колкото повече се доближавах до Стената, толкова по-студено ми ставаше, противно на всякаква логика. Огромният ми меч, който носех на гърба си, ставаше все по-тежък и по-тежък. Оставаше ми още една къща и можех да се прибере у дома. На два-три пъти срещах хора, но те побързваха да се разкарат от погледа ми. Славата на нашата гилдия плашеше простолюдието. Някои ни наричаха касапи, други мършояди, заради алзабото, което уж поглъщахме на банкетите си. Бях чувал подобни слухове, но никога не бях опитвал такова блюдо.
Почуках на дървената врата и зачаках да ми отворят. Когато това не стана, почуках отново. Чуха се бързи стъпки, някой дръпна леко завесата, закриваща единия от прозорците, чу се освобождаване на резе, вятърът като че ли заблъска по-силно гърба ми...
- Детайли
- Категория: Полъх от Севера
Екипът: Калин М. Ненов, Вили Кецкарова, Алексей Василевич, Габриела Петрова – Светличе, Христо Манолов – Atriell
Участват в Конкурса за фентъзи разказ "Полъх от Севера"
~~~
Кал:
На всички, които ме ядосваха безобразно
и ще се ядосват, докато четат това;
и на Габ:
Слънце,
вече имаш един повод по-малко да мрънкаш
Time to burn,
time for the freedom,
Time to face what we once believed in...
Светличе:
Тази приказка посвещавам на Калин, приятелите си от Човешката
библиотека и бъдещите такива... Бъдете, където и да сте!
Благодаря на Ценка Бакърджиева и разказа ѝ Ab Ovo,
и на музиката на Ирфан за вдъхновението!
В далечната ледена шир отвъд Отвъдното кралство се родило изчадие.
Снегът се сипел над безкрайната равнина, ситен прашец, който лягал върху старите преспи сред мъртвилото на безветрието. Нейде високо в лилавия зрак припламнало златно-зелено.
Бялото се размърдало, издуло се и се спукало. От бабуната се подали копито, лапа с четири белезникави нокътя, пипало, прозирно перлен плавник, око сякаш окото на океански паяк, шаващи коренища и рог светлина. Вдигнал се вятър, от никъде и за никъде.
- Детайли
- Категория: Полъх от Севера
(Втора част от историята „За любимия образ“), посветено на Стако.
Участник в Конкурса за фентъзи разказ "Полъх от Севера"
~~~
Пръстите му загребаха от почвата и я разтриха, за да вдъхне мускусния аромат, излъчван от нея. Тук бе лежал танк, средно голям, може би преди два дни бе изоставил гнездото, което бе изкопал.
Данте се огледа, животното толкова дълго бе пребивавало тука, че бе невъзможно да открие кои точно следите оставени, докато си е тръгвало.
Въздъхна и се изправи, отупа прашната ръка в износения брич. От лятото не се бе връщал в града след успешен лов, не можеше да си го позволи пак.
- Детайли
- Категория: Полъх от Севера
Участник в Конкурса за фентъзи разказ "Полъх от Севера"
~~~
Дядо Мраз се събуди с шумна прозявка. Добрия старец отметна завивките, свали босите си крака на домашно тъканата черга, разтърка големите си, ярко–сини очи и впери поглед в календара, който висеше на стената отсреща. Там, нечия грижлива ръчица, несъмнено собственост на трудолюбиво джудже, бе преместило червеното пластмасово квадратче на 25 декември.
Дядо Мраз разтърка очи и пак се взря в календара. Датата продължаваше да бъде 25 декември. Тогава Добрия старец рече:
– Ега си простотията, кога стана бе!
Дядо Мраз скочи на крака и погледна закачалката до огледалото, където висяха червени кожух и панталон и излъскани до блясък ботуши.
