- Детайли
- Категория: Зимата Идва
Участник в Конкурса за фентъзи разказ "Зимата идва"
~~~
Този разказ е посветен на всички онези, които се чувстват различни. И е трябвало да се борят за това им право!
Улве и братчето му Сита си играеха под ниските черни борове в гората. Боричкаха се и се гонеха, вдигайки във въздуха изсъхналите иглички на иглолистните борове. Изведнъж двете същества престанаха да се борят. Бяха се отдалечили прекалено надалеч от възрастните, които бяха излезли да събират храна за последен път.
Улве се издигна и подуши въздуха. Миризмата предвещаваше дълга и тъмна зима, въпреки че все още не беше дошла. В този момент Сита го връхлетя и играта продължи. Неусетно двете същества достигнаха до реката. Улве изскимтя и прати знак посредством мисълта си на братчето си, че са се отдалечили. Но Сита беше гладен. Улве също не бе ял от няколко дни и като по-голям пое отговорността да се спуснат в реката.Сита се хвърли във водата. По това време, непосредствено да паднат първите снегове, реките бяха пълни с дебела пъстърва, в резултат на многото хайвер, хвърлен през пролетта.
- Детайли
- Категория: Зимата Идва
Участник в Конкурса за фентъзи разказ "Зимата идва"
~~~
„Зимата идва.” – помисли си Кирил, седейки на последната седалка в тролея. От кабината на шофьора се носеха познати коледни песни. Кирил се загледа през прозореца към морето от премигващи лампички и дядо коледовци по витрините на магазините. Преди за него Коледа беше прекрасен празник, изпълнен с веселие и усмивки. Сега това беше просто дата от календара.
Кирил огледа другите пътници в тролея, които всякаш не го забелязваха. Те просто се взираха напред и с трепет очакваха момента, в който ще се приберат при семействата си.
А къде отиваше той?
Никъде. Той просто се оставяше морето от хора да го носи в произволна посока. Вратите на тролея се отвориха. Слезе, без да знае защо. Огледа се. Познаваше тази улица. Но откъде? Знаеше, че много отдавна е бил тук.
- Детайли
- Категория: Зимата Идва
Участник в Конкурса за фентъзи разказ "Зимата идва"
~~~
- Идат! Идат! – гласът от двора на кръчмата не бе загубил от гръмовността си въпреки дебелата дървена врата, през която трябваше да премине.
Нита отдели поглед от масата, която забърсваше.
Те идваха!
Усети как усмивката се промъква край умората и изгрява върху лицето й. Побутна столовете към масата, за да не пречат на клиентите, и отиде до прозореца зад тезгяха. Изтри с ръка бялата влага от студения прозорец и се загледа през него.
Знаеше, че би трябвало, но не се срамуваше от любопитството си. Всички тук искаха да видят гостите, всички се блъскаха пред прозорците, за да ги зяпат. Стаята притихна, само притропването на подпийналите мъже нарушаваше привидното спокойствие. Нита си помисли,че ако ръгането с лакти се чуваше, всички вече щяха да са глухи. Само тя не се блъскаше, за да съзре случващото се, вярно, че нейната позиция бе най-неизгодна за наблюдение, но пък ако толкова ѝ се гледаше, щеше да излезе през вратата и да гледа.
- Детайли
- Категория: Зимата Идва
Участник в Конкурса за фентъзи разказ "Зимата идва"
~~~
Полето се беше ширнало пред нея пусто и студено. Жълтата трева, вече многократно покосявана от слана, се отпускаше вяло на студената земя и очакваше снежните преспи да скрият изсъхналите стръкове от света. В далечината древни борове се извисяваха като мрачни часови, пазещи ненарушимия мир на древната гора. Всичко беше тихо… потискаща тишина, която напомняше, че изтощената природа очаква зимата и своя бял юрган, който ще ѝ донесе покой и закрила до пролетта. Елфката пое дълбоко въздух и студенината му я проряза. Мъглата се беше просмукала в тялото ѝ, забавяйки крачките и задушавайки всички надежди на сърцето ѝ, оставяйки я само с мрачно предчувствие и страх от предстоящото. Вече шести ден вървеше и студът настъпваше с всеки изминал час. Дъхът ѝ накъсано излезе, увисвайки на облаче пред устните ѝ, после се изпари. Тя придърпа качулката си по-ниско, за да опази лешниковите на цвят къдрици от хапливия вятър и тръгна с бавни стъпки към високите борове. Още малко ѝ оставаше и щеше да го види, най-сетне след толкова дълги летни месеци.
- Детайли
- Категория: Зимата Идва
Участник в Конкурса за фентъзи разказ "Зимата идва"
~~~
„Алберт Айнщайн е казал: "Въображението е по-важно от знанието". За тази мисъл има много тълкувания, но за мен смисълът е в това, че въображението открива повече светове от знанието. Докато с помощта на книгата въображението и реалността се сблъскват в един по-нов свят, в истинския живот илюзиите живеят единствено и най-вече чрез книгите.“ С. Данаилова
***
Лили запали цигара и отметна русата си коса. Беше забила нос в книгата вече трети час и най-вероятно щеше да продължи да чете, ако имаше още светлина. Но нямаше. Борисовата градина все пак е една от най-неосветените зелени площи в София и ние сме длъжни да се примирим с това. Тя вдигна поглед с лека досада и присви устни. Ах, как само не ѝ се тръгваше.
- Детайли
- Категория: Зимата Идва
Участник в Конкурса за фентъзи разказ "Зимата идва"
~~~
Генерал Айрънгрип стоеше в шатрата си и се взираше с празен поглед в картата, разгъната на масата пред него. Дървеният му стол проскървцаше с всяко нервно помръдване на воина. Дългият му двуостър меч висеше лениво в кожената си ножница на колана на мъжа. Той усещаше петте чифта очи, вперени в него. Пробождаха го като кинжали. Знаеше, че хората, скупчени около кръглата маса, очакваха да им каже нещо окуражаващо, нещо велико. Да измисли план, който да им донесе победата в този мрачен час. Все пак, Гирам Айрънгрип бе известен именно с дръзките си тактики и с победите в невъзможни ситуации. Този път, обаче, дори той не виждаше изход. И точно затова не смееше да погледне петимата офицери в очите и да им каже „Господа, обречени сме”. Тук нямаше място за провал и всички го знаеха. Единствената им надежда беше в генерала и неговия непоколебим стратегически усет. Жалко... не знаеха какво ги чака.
След минути взиране в картата на Дяволския Каньон, генерал Айрънгрип най-сетне разчупи мълчанието. Едва ли двата безсънни дни на постоянно планиране щяха да се увенчаят с успех точно в последния момент. Нямаше какво да се отлага.
- Детайли
- Категория: Зимата Идва
Участник в Конкурса за фентъзи разказ "Зимата идва"
~~~
Брадвата се спусна със свистене и се впи в целта си. Във въздуха се разнесе писък.
Писък на цепещо се дърво.
Клаус изпъшка и избърса с опакото на ръката си потта, стичаща се по челото му. Слаб повей го накара да потръпне – вятърът беше леденостуден.
Зимата идваше.
- Раздвижи се малко най-сетне. – скара се на сина си, докато момчето вдигаше парчетата от току-що сцепеното дърво. Вече се смрачаваше, въпреки че бе едва обед, а имаха още много работа за деня. – Дай следващото.
- Детайли
- Категория: Зимата Идва
Участник в Конкурса за фентъзи разказ "Зимата идва"
~~~
Без каквото и да е встъпление зловещата симфония на ветровете отново започна, те се впиха в стените, опитаха се да ги разклатят, накараха дърветата да скърцат. Не успяха да помръднат дървената хижа, но смразиха уплашените души в нея. Защото шестимата бяха заседнали вътре и можеха само да слушат злокобния триумф на зимния вятър. А той носеше със себе си и сняг, и студ, и мраз, и страх. При всеки нов повей сякаш носеше ръмженето на йетито, от което те толкова се страхуваха. Макар да не се беше показало, мисълта за него ги бе приковала към малкото мебели в топлата постройка. Макар огънят да се опитваше да се включи в обстановката с утешително припукване, те оставаха панически уплашени, а разговорът, който се поддържаше, за да не се изнервя обстановката, всъщност правеше нещата много по-лоши. Един от прозорците изскърца и мигновено войнът до него подскочи и извади меча си.
- Детайли
- Категория: Зимата Идва
Участник в Конкурса за фентъзи разказ "Зимата идва"
~~~
В началото на тази легенда виждаме Юна да тича.
Косата ѝ не се вее и не се надбягва със снежинките, защото... я е отрязала.
А я е отрязала... след срещата с Дей. Отрязала я е... за да има един белег по-малко, по който да се познава истинският ѝ пол.
По петите ѝ не препускат преследвачи с коне, защото... защото това е друга приказка.
Всъщност виждаме как Юна тича и пее.
Тя пее, защото... защото го може.
Нали помниш? Тя пее, откакто се помни. И в банята, и в градската библиотека. *тя изхихиква* Докато меси питки. Докато е със своя любим.
- Детайли
- Категория: Зимата Идва
Участник в Конкурсa за фентъзи разказ "Зимата идва"
~~~
Когато аз, поп Михаил, дочух виковете и караниците навън, облякох се и с облекчение изоставих стените на тая и без това опустяла вече къща, която някога наричах родна. Ала щом оставих входната врата да хлопне зад гърба ми и големият студ да удари голото ми чело, и ето, настана пак тишина, та аз не успях да разбера откъде бе дошъл шумът. Навън беше пусто. Мрак бе погълнал цялото село. И понеже не исках да преклоня глава и да изпълня волята на студа, не се прибрах на топло, ами останах на двора, загледан в този на Кара Кольо, който се намираше до сами моя.
И видях - макар и мъчно, в тъмното, че оня е, тъй да се каже, целият покрит с първо сътворени от ръцете на дърворезбаря Кара Кольо, а после счупени (навярно пак от същите) дървени фигури, изобразяващи един и същ млад мъж. Те бяха толкова натрошени (някои и недовършени), че човек така като ги гледа, едва ли би могъл и да предположи дори, че това са все образи на един момък. И едва ли би могъл да го разпознае, ако не е разбрал преди това кой трябва да е той. Сега аз знам, но по него време не знаех името му. Само предполагах за него.
- Детайли
- Категория: Зимата Идва
Участник в Конкурса за фентъзи разказ "Зимата идва"
~~~
Хилиен бягаше по коридора. Не чуваше нищо друго освен стъпките си, които глухо отекваха по черния метал. Но те бяха тук. Усещаше ги. Чувстваше присъствието им като парене в стомаха. Лепкави капки пот се стичаха покрай ушите му, по ръба на челюста, по врата и го гъделичкаха.
Спря и се огледа. Тук трябваше да има къде да се скрие. Наклонът на тъмните стени създаваше илюзия, че всеки момент могат да се срутят. Извиващи се като ребра на бегмот, опорните колони стърчаха от двете му страни, сякаш за да внушат, че е погълнат. Беглецът опря гръб до стената. Огледа отново коридора. Когато се убеди, че няма никой, той се изплю в дланите си, разнесе слюнката и ги опря на гладката повърхност зад себе си. Парализираща болка обхвана тялото му. Дланите му залепнаха. Натисна по-силно. Ръцете му бавно потъваха. Влезе.
