Еърсофт игра с ЛАРП (ролеви) елементи
Може би повечето от вас за чували за еърсофт, а може би не толкова?
В тази статия Дияна Овчарова ще ви разкаже за историята на една еърсофт игра с ЛАРП (ролеви) елементи, която се състоя през един майски, "леко" дъждовен уикенд. Бихме казали един успешен експеримент, който ако съдим по думите й, трябва и ще се повтори... :)
Дияна:
Захванала съм се аз търпеливо да се забавлявам с Л.А.Р.П.(Live Action Role Play) и за тези прекрасни 5 години станах свидетел на израстването му. Правят се все повече игри, вкарват се нови жанрове, инвентарите стават по-епични, идват ни все повече чуждестранни гости и т.н. Всичко това е страхотно! Но много от нас остават отчуждени от едно друго хоби, което е толкова близо до нашето. Да, говоря за еърсофта (airsoft)!
Реално разликите между двата вида игри е малка. ЛАРП-ът, както може би някои от вас знаят, е хоби, наблягащо на влизането в роля, фентъзито и фантастиката, на боя с пистолети или мечове, на доспехи и рокли. Еърсофтът от своя страна е леко по-конкретизиран в един стил: военният! Там, като че ли не се набляга чак толкова на ролевата част, колкото на тактическата. Оръжията са може би най-голямата разлика. Докато едните са пластмасови, обезопасени реплики на мечове, стрели или са слаби пистолетчета от Илиенци, то другите са мощни електрически, газови или механични (спрингови) реплики на огнестрелни оръжия, стрелящи с 6 мм пластмасови топчета. Разлика има и във възрастовата граница, което само по себе си е източник на много спорове. Така, де! Еърсофтърите смятат ларпърите за хлапаци, играещи си на стражари и апаши. А пък ларпърите смятат еърсофтърите за големи хора с неизживяно детство, които си играят на фунийки.
А ето ви и малко прилики. И двете хобита имат за основна цел не само да забавляват, но и да изкарат хората сред природа, да научат на отговорност и безопасност и...да ви „вкарат във филма“! Игрите се развиват еднакво - според зададената сюжетна линия цялостната визия на играча трябва да съвпада с нея. И в двете игри имате пълната свобода да бъдете какъвто пожелаете. Дали рицар, пират или елф в ЛАРП-а, или български, американски или афганистански (и т.н.) войник в Еърсофта.
Но да се върнем на основния въпрос. Въпреки стремителния напредък на ЛАРП-а в България, все не успяваме да направим едно нещо, колкото и да се стараем. И това е да смесим Еърсофта и ЛАРП-а достатъчно успешно и да го вкараме за постоянно като нов жанр игра. Имаше предишни опити, да. На Сталкерския ЛАРП (цялата серия от три игри в периода 2009г.-2011г.) и Операция: Опорна точка (2011 г.) имаше много активно и що-годе успешно омешване. Но смея съвсем уверено да кажа, че никоя не постигна успеха на тазгодишната игра „Завръщане в Коренгал“, направена по мотиви от филма „Рестрепо“ и проведена на пети и шести май.
Сега конкретно за играта.
Тя бе обявена като 20 часова Еърсофт игра с ЛАРП елементи. (Нека поясня: под „ЛАРП елемент“ се имаше предвид задължителен рол-плей, както и разиграване на живота в реално цивилно селище.) Още от самото й обявяване си личеше професионализмът на организаторския екип. Беше създаден сайт, пълен с полезна информация: сценарий, правила, фракции и съответващите им инвентари, както и постоянно ъпдейтвана секция за новини. Отделно от това бе отворена и тема във форума на airsoftbulgaria.com, където беше отговаряно на всеки въпрос. Това само по себе си беше доста впечатляващо и определено бе по-улесняващ вариант.
Впоследствие на самия терен успяхме да видим и игровия инвентар. Парите, мините (звучно и цветно гърмящи), сандъците с гранатите и т.н. бяха на много високо ниво и също изглеждащи реалистично.
Преди началото на играта се направи замерване на оръжията, спрямо правилата. Направен бе и инструктаж на всяка фракция. Бе изрично подчертано, че стрелбата по цивилни и в техния лагер е забранена, а този, който наруши забраната, отива в мъртвилото за двойно по-голямо наказание. Свалянето на предпазните очила по време на игра, както винаги, беше забранено, дори в Малик Хел. Малко по-късно бяха изградени и лагерите и съвсем скоро след това и хората се приведоха в удачния за сценария вид. Спрямо него играчите бяха разделени на три фракции: американци, талибани и цивилни. Всеки се бе постарал максимално да отговаря на изискванията. Американската фракция (или Бейкър Къмпани) бяха донесли със себе си Кока-кола, корнита, боб Хайнц и цигари Малборо и Лъки Страйк. Базата им бе изградена пред сградите на поделението, а по-късно заради времето всички, освен тези, които бяха на пост, се преместиха вътре в тях. Заради високата телена ограда входът бе само един - през червено-бяла бариера с американския флаг, вдигнат гордо на висок пилон. Американците се разпознаваха лесно в своя светъл камуфлаж (предимно тип мултикам) и разнообразно тактическо обрудване.
Талибаните от своя страна бяха скрили лагера си зад брезентови платнища и камуфлажна мрежа, на която бе закачено знаме с автомат Калашников и полумесец. Естествено прикритие им осигуряваха и няколкото скали в базата. Като всяка нередовна бойна част и тяхното оборудване не бе толкова добро колкото на американците. Силна роля тези два дена изигра липсата на добра комуникация и постепенното намаляне на редиците им. Въпреки това те не дадоха почивка на „неверниците“, дори и през нощта. Отличаваха се ясно с вида си – предимно тъмен камуфлаж (тип удленд), някоя светла дреха и шемаци.
Цивилните (или клан Малик Хел), при които бях и аз, бяхме организирали селото, наблягайки на малките подробности. Шатрата на старейшината бе проветлива, застлана с черги, а в нея всеки можеше да опита от наргилето, толумбичките, ушафа и гъстото кафе. Понякога можеше да се забележи пране, висящо на някоя палатка, клон или въжената бариера. Тук там бяха скрити чували, пълни с прясна реколта качествен „хашиш“. Молитви и тематична музика допринасяха за обстановката. Жените бяхме увити в бурки и никаби, съгласно обичаите в Афганистан, а мъжете бяха с шамаци или паколи. Като цяло визията и атмосферата се доближаваше много до реалността.
Самата игра протече почти без проблеми. А ако имаше нещо, то организаторите на събитието и самите играчи правеха така, че да не става ясно за всички останали и да се прекъсва или проваля играта. Поредното доказателство,че ние всички (заедно и поотделно) си правим играта!
Първи през Малик Хел наминаха американците.
Нагостихме ги в шатрата и започнаха преговори. Разговорите се водеха чрез преводачи- единият американец, другият- афганистанец. Хората от Бейкър Къмпъни споделиха, че искат да прекарат ток, отопление, да ни избавят от разбойниците талибани, от кражбите и убийствата... За тази цел обаче им бе необходимо да изградят преден пост, който щяха да кръстят „Рестрепо“- на името на загинал в предна мисия войник. В преговорите бе изразено желание американците да ни осигурят човек, който да ни научи да обезвреждаме мини. По изказванията и реакциите им си личеше, че въпреки обучението си бяха леко смутени от ситуацията в селото. В глада си някои от цивилните жители решиха да прибегнат до крайности, изкушени от сладките вафлички, стърчащи от джобовете на военните. За наша изненада те не предприеха никакви действия, освен да ни се смеят или подгонят. Покрай дребните кражби на корнита, бе отмъкната и една антена и граната. В даден момент американците промениха отношението си и напрежението се усили. Някои цивилни грабнаха сопи и скочиха с викове по войниците. Нямаше жертви и американците решиха да се изтеглят. По-скоро от предпазливост, отколкото от страх. До края на деня повече не видяхме нито един човек от Бейкър Къмпани.
Един час след посещението на американците дойдоха и талибаните. С тяхното идване небето се смрачи, заплашвайки да ни потопи в порой. Някой от цивилните спомена, че Аллах ни показва, колко „грешни са хората от опълчението и ни наказва за това, че им помагаме“. Старейшината, колкото и да го бе страх от тях, ги покани в шатрата и отново гостоприемно ги нагости. Бяха малък отряд, дошли без комадвашия си, за да купят опиум, и старейшината се постара да не показва уплаха в преговорите. Малко след първото им посещение дойде по-голяма група, като вече бяха с водача си. Отново имаше учтивост и уговорки за търговия, но нов момент в отношенията ни бяха преговорите за обучение относно миниране. Талибанският лидер обеща среща с инженера им на следващата сутрин.
И ето, че започна страховитата буря, която ни се бе канила последния час. Светкавиците осветяваха гората за няколко дълги секунди, а гръмотевиците разтрисаха земята. Малко след като силният дъжд спря чухме, че хора от Малик Хел са били избити. Старейшината в гнева си въоръжи всичките си хора и тръгна в тъмното срещу американците, оставяйки малцина да пазят селото и огъня. В далечината се чу престрелка и викове на ранени. По-късно се оказа, че в тъмнината цивилните атакували талибански отряд. Стана ясно, че въпреки че е допусната грешка, тя ни е от полза, защото на следващия ден талибанският натиск върху селото щеше да е една идея по-слаб. Сгрешихме – бе дори по-силен.
Втория ден, още преди Малик Хел да се бе разбудил, Бейкър Къмпани бяха атакували талибанския лагер, нанасяйки големи поражения. Това им действие оказа отрицателен ефект над уговорените за сутринта срещи. Талибаните закъсняха за срещата и нахълтаха в селото, обвинявайки ни в кражба на хашиша, който им бяхаме продали предната вечер. Претърсиха цялото село и взеха два чувала, твърдейки, че са техните. Били ги разпознали по формата, защото ги били смачкали по специален начин. Но поне спазиха уговорката и обучиха хора от селото да залагат мини, за разлика от американците, които така и не дойдоха.
Въпреки всичко, американците намериха начин да се свържат със старейшината, и му предложиха много пари, за да си върнат разбития през нощта от талибаните преден пост.
Старейшината на Малик Хел проведе още две атаки, като едната бе за завземане и връщане на предния пост на Бейкър Компъни, който за известно време бе във владение на талибаните. Цивилния отряд успя да се срещне с американците и да им предаде владението на „Рестрепо“, както и да си вземе парите.
Играта завърши малко след тези събития. Свърши толкова бързо, че дълго време след като се прибрахме по домовете, не успяхме да се отърсим от преживяното!
В заключение:
Конкретно тази игра може и да не предложи нещо напълно ново или оригинално, но определено пожъна невероятен успех! Особено важно е, че сценарият не се изчерпа само с тези два дни. Останаха много идеи и пъклени планове, които в процеса на игра хрумнаха на участващите. А може би най-важният успех на „Завръщане в Коренгал“ бе, че показа и доказа, че комбинация на двете хобита може да се получи. И не само! Че такова омешване може само да разнообрази, обогати, разчупи играта и да вкара още малко реализъм. Много хора научиха какво наистина означава рол-плей и колко интересно се получава, ако той се вкара дори в най-елементарната неделна игра! Също и нямаше безразборна стрелба, а имаше уважение!!!
Такива игри имат огромен потенциал и той трябва да бъде развиван! И именно поради вдигнатото ниво и гореспоменатия успех „Завръщане в Коренгал“ няма да бъде последната от този сорт. Тези игри ще станат редовни, че дори и в момента се планира втора такава за годината.
Нека разчупим рамките и се отворим за нов вид изживяване, което не ограничава никой!
~~~
Коментирай от FB/G+ профил