Мутанти, Зона, аномалии, Кордон... Какво може да се обърка?!
"Stalker LARP VIII: Спиралата на времето" се проведе на 15 и 16 октомври досами гр. Сливница. За незапознатите това е поредица от ЛАРП игри, чиято основна история е вдъхновена от повестта "Пикник край пътя" на Аркадий и Борис Стругацки. Но с времето играта тръгва в своя собствена посока...
Разговарям с основния отговорник за осма поредна година за страховитото нощно приключение - Радомир Мирчев, по-известен като Гадина Проклета.
(Да, този на снимката долу. Не, не е луд, макар че му отива да играе такъв.)
Доволен ли си от провеждането на ЛАРП-а?
О, да. Успях да вкарам в играта почти всичко, което бях запланувал, и играчите се възползваха от възможностите, че и създадоха собствени. И може би още по-важно: за първи път няма никакви оплаквания! Никой не мрънка, никой не сочи с пръст – само дружески закачки и доволни напомняния кой кого прецакал по време на играта. Много се радвам, че имаше и феърплей по време на играта, и приятелска атмосфера след нея – и то на сравнително „hardcore“ приключение като Сталкер ларпа!
Как мина подготовката? Имаше ли интересни случки, които искаш да разкажеш пред нашите читатели?
Както се и очакваше, освен предварителната работа по достягане на сайта, актуализиране на правила и т.н., пряката подготовка на играта ми отне едни плътни 2 седмици, за които си взех отпуск. И пак нямаше да се справя, ако не получавах помощ и ентусиазъм от всички посоки!
А понякога помощта идваше от съвсем неочаквани места. Например сред всевъзможните материали, които имах да подготвям като дизайн, бях предвидил и пропуски за учените, които да служат за пред военните от Кордона, и временни пропуски за сталкерите, които да им се дават срещу заплащане, когато учен ги наеме като „лаборанти“ за влизане в Зоната. Бях си записал задачка да им направя дизайн и да ги размножа, разпечатам и нарежа. Отиваме обаче на оглед на терена и в огромната сграда – бивш щаб на поделението – намираме, какво мислите? Оригинални, абсолютно истински бланки с пропуски, разпилени на пода. Пожълтели от времето. При това бяха напълно достатъчен брой за целите на играта!
Това се нарича страховито съвпадение! Ще споделиш ли интересни моменти по време на ЛАРП-а?
Около 3–4 през нощта, когато реших да направя една обиколка на аномалиите в играта. Исках да видя на какво дередже са – кои са били посещавани, в кои никой не е посмял да стъпи, в колко от тях са останали несъбрани научни кодове… Та тръгваме аз и Бурз – Петър Лозев, един от играчите мутанти, който специално за случая се беше привел в човешки вид. Обикаляме от място на място и гледаме да не чупим играта на хората, затова като срещнем играчи, се преструваме на кукли на Зоната или на мутирали сталкери със светеща аномалия в изпружените ни ръце. Много бързо ни правеха път да минем! Преместихме доста аномалии и взехме несъбраните кодове, за да ги пробутам после с куестове.
Излизаме, значи от поредното мазе, и виждаме група играчи от хуманоидното изповедание. Тъкмо се решаваме да ги сплашим, когато настава паника и без нас. От другия край на уличката се задава едно… НЕЩО. Огромно, с клечести дълги крайници, излизащи от насекомоидното тяло. Разбира се, като организатор знам, че това е Жътварят – главният мутант, дошъл по следите на Проект 101 през дупката във време-пространството… Обаче в този момент хич не ми е до такива съображения. Когато нещото ни подгони с плашеща скорост, ние всички, като по команда, просто се обърнахме и му теглихме един спринт по улицата. С ужас осъзнавахме, че мутантът скъсява дистанцията (Емо и дългите му крака!), и в един момент свърнахме в едни храсти. Почувствах се като в „Пришълеца“ – скатавам се в тясно място и се радвам, че поне временно царицата не може да ме докопа, защото е просто прекалено шибано огромна. Беше много истинско усещане.
Още снимки - в галерията ни.
Как оценяваш терена спрямо предходните, които си избирал за място на ларповете от тази поредица?
Мястото е прекрасно – много по-огромно от повечето предишни, сравнително запазено като сгради и пълно с чудесни стари мебели, армейски сандъци, стари противогази и въобще… изключително атмосферична и убедителна Зона. Единственият минус е, че си няма собствен бункер, но оплетените и зловещи мазета на Щаба достойно компенсират :)
Какво се промени от времето на "Сталкерски ЛАРП II: Карантина" (за който направихме интервю в далечната 2011 г.) до "Спиралата на времето"?
О, страшно много неща!
В интерес на истината, като сетинг играта формално прилича на Сталкер ІІ. Имаме Бар, сталкери, мутанти и аномалии, даже мистичната мутагенна чума, която предстои (може би) да предизвика масова мутация и разширение на Зоната. Само че и технически, и като геймплей, и като ролева игра сме дръпнали на светлинни години напред. Барът наистина продава напитки, екипировка и ингейм информация; сталкерите, учените, военните и мутантите имат сложна система от цели за постигане, със специално разработен софтуер за обслужването й; цялата история с мутагенната чума беше вплетена в играта, а не случайна хрумка на мутантите, и пр.
Ако желаеш да добавиш още нещо, тук е мястото:
Очарован съм, че във ваше лице си имаме нещо като специализирана медия за ларп. Вършите страхотна работа! Има нужда повече хора да знаят за ларпа като хоби, да му се кефят и да не се налага да отговаряме на неадекватни въпроси през цялото време :D
Ооо, благодаря! И да, определено ни трябват повече жер... ъъъ... ъмм... хм...
Добре де, не изглеждаш чак толкова луд на ето тази снимка :)
Интервюто взе: Тиана
Коментирай от FB/G+ профил